Швеция отбеляза новото хилядолетие с голяма иновация: 6-часов работен ден. Една

Швеция означи новото хилядолетие с огромна иновация: 6-часов работен ден. Една фантазия, наречена " от 9 до 3 ". Моделът на 8-часовия труд обаче към момента е настоящ в света, тъй че поражда въпросът от кое място идва 8-часовият работен ден?

Повечето компании разрешават еластичност през избрани часове от деня. Представете си – ставане заран, разходка с кучето, закуска, вървене на басейн да вземем за пример. Или просто спане до по-дълго, пише businessnovinite.bg.
-->
След това отивате на работа освежени и тъкмо когато мислите, че цялата централизация е изчезнала, поглеждате часовника – и това е! Можеш да излезеш на открито. Не знам дали е международен феномен, само че в офисите най-критичен е интервалът от 15:00 до 17:00 часа. Но доста от дълго време - по-точно преди век, осемчасовото работно време е било разкош и концепция, която е трансформирала всичко в съзнанието на тогавашния служащ.

Годината е 1817 година, а с мижавите си заплати хората работят най-много колкото им държат краката и си обезпечават главното битие – самун и покрив над главата. Дълго време те работят от изгрев до залез слънце, шест дни в седмицата. Тогава се появява човек, който се осмелява да предложи невероятното: съкратен работен ден от 17 на 10 работни часа, включително двучасова отмора за закуска и обяд. 

Войната за работния ден обаче не мина без проблеми. Свикнали с прикрита феодална система, притежателите на заводи и другите работодатели не се отхвърлят напълно. Оуен, прибавя още претенции към листата си като възбрана за работа на деца под 10 години.

През същата година Оуен започва акция под следния девиз:  " 8 часа работа, 8 часа отмора, 8 часа сън! "  

Такава фрапантна концепция, несъмнено, среща опозиция, само че и съчувствието на мнозина. През 1847 година болшинството приема предписание, забраняващо на дамите и децата да работят повече от 10 часа. Отнема още 40 години на Британския конгрес на профсъюзите да одобри крайната визия за осемчасов труд под натиска на Осемчасовата лига, водена от Томас Ман, различен британец и герой на индустриалната гражданска война, който разрешава на визията на Оуен да продължи да живее. Експлоатацията на хора обаче към момента е законна и едвам през ХХ век тези правила и отбраната на служащите са сложени на хартия. Първата стъпка е направена от Ford Motor Company, която освен стандартизира работното време на осем часа, само че и удвоява дневните заплати. Производителността и ангажираността на служащите нарастват толкоз доста, че в границите на няколко години годишната облага на компанията също се удвоява. Примерът оживява, а останалото е история. Много компании стартират да следват модела на Ford.

Повече от век след първата самодейност на Оуен - по-точно 120 години по-късно - осемчасовият работен ден се стандартизира в западния свят. Работната седмица към този момент публично е 40 часа, а изключителният труд се заплаща в допълнение (или най-малко по този начин казват). Голяма победа.

Но от този миг измина цялостен век, а ние към момента сме на същия модел на работа, макар че технологиите са се развили до степен, в която производството през днешния ден и в края на 19 век нямат никаква аналогия. Какво ни споделя това? Швеция предложи отговор. Сега се нуждаем единствено от утопист, с цел да го продължим напред.